История
История на обучението по анатомия в България
На 10 Ноември 1917 година с постановление№21 на цар Фердинанд е приет закона за създаване на Медицински факултет към Софийския университет. Законопроектът е внесен от министъра на просвещението Петър Пешев.
Катедрата по анатомия в София започва своята дейност през м. Юни 1918 г., а една година по-късно започва дейността и на Катедрата по хистология и ембриология.
През 1950 г. Медицинският факултет се отделя от Софийския Университет (СУ) и се обособява в самостоятелна Медицинска Академия, която 1954 г. се преименува във Висш Медицински Институт (ВМИ) София. През 1972 г. ВМИ се включва в състава на новата Медицинска Академия (МА), представляваща сборна формация, която обхваща всички медицински висши училища в България.
Развитието на обучението по анатомия в България започва с преплитане на руско, френско и немско влияние за да се стигне до обединение на всичко добро от трите школи и развитие на Катедрата по анатомия в София.
Руското влияние в периода на „Малката Русия“ на жълтите павета
Основател на Катедрата по анатомия е руският анатом проф. Владимир Петрович Воробьов (1876 – 1937). Той е учил и работил в Харковския национален университет Василий Каразин – най-старото висше училище в Украйна. Воробьов е бил избран за ръководител на Катедрата по анатомия за периода и я е организирал и ръководил до Септември 1921 г. За този период руският анатом е чел лекции, издал е учебник и е създал анатомичния музей на катедрата. В трудните следвоенни условия за година и половина (март 1920 г. – септември 1921 г.) Воробьов успява да изгради катедрата по анатомия, да подготви свой наследник в преподаването в лицето на д-р Милко Балан. По същото време от 20. Март 1920 г. за професор по хистология и ембриология към катедрата е избран и втори руски морфолог – Александър Феодоровоч Манковски (1868 – 1946).
Най-голямото постижение на проф. Воробьов в света на науката по морфология е запазването и балсамирането на човешките тъкани, като те същевременно са съхранявали живия си цвят при влиянието на околната среда, атмосферно налягане и светлина. Макар и притиснат от обстоятелствата, именно той успява за кратко да консервира и балсамира тялото на Владимир Улянов – Ленин през 1924 г.
С помощта на Владимир Воробьов през март 1924 г. Збарски започва непривлекателните операции с тялото на Ленин. Направени са около 20 разрязвания, пробити са дупки в черепа (мозъкът и очите вече са отстранени заедно с повечето други вътрешни органи) и лидерът е положен във вана с формалдехид в продължение на няколко седмици, за да се убият микробите и бактериите и да се предотврати по-нататъшното гниене.
След това Збарски и Воробьов поставят Ленин във вана със спирт, за да се подобри цветът на кожата и да се прикрият трупните петна, които са се появили. Все пак, в онзи момент от кончината на Ленин вече са изминали цели два месеца.
Накрая учените използват глицеринов разтвор, за да направят кожата на мъртвото тяло по-мека. Било важно тялото да се отпусне след вцепеняването, за да може да се нагласи позата на Ленин. Никой в Русия не е правил нещо подобно преди това, затова Збарски и Воробьов работят основно “на тъмно”, рискувайки всичко, особено да си навлекат гнева на Сталин, ако се провалят. Те обаче успяват.
Влиянието на френската школа
С договора от Сан Стефано (3 март 1878) българската държава се възражда. Година по-късно между Франция и България официално се установяват дипломатически отношения: Йожен Шефер връчва акредитивните си писма на княз Александър Батенберг и става дипломатически агент и генерален консул на Франция в България. Франция – чиято валутна единица се използва в Княжеството до създаването на лева (1880), изиграва важна роля за изграждането на модерната българска държава. Френските университети се превръщат в предпочитано място за формиране на българския политически, културен и стопански елит. В последващите години се засилва влиянието на френската медицина и в частност анатомия, защото голям брой представители на българската интелигенция (включително медици) получава висшето си обрасование във Франция. Като резултат от задълбочаването на френско/българските взаимоотношения от 30. Март до 3. Април 1969 година в София много успешно се провежда 54-тия Конгрес на „Association des Anatomistes“. За българските анатоми това събитие е важна крачка към получаването на опит в организирането и провеждането на големи международни конгреси.
Влиянието на немската школа
Първият асистент в новообразуваната Катедра по анатомия и хистология през 1919 г. е бил д-р Милко Балан (1888 – 1951). Проф. д-р Милко Александров Балан е роден на 4 декември 1888 г. в София, в семейството на видния български езиковед и пръв ректор на Софийския университет – акад. Александър Балан. Той завършва медицина във Виена, след което е военен лекар по време на Балканските войни и Първата световна война. От 1924 до 1926 г. специализира анатомия във Виена като Рокфелеров стипендиант. През 1930 г. е избран за хоноруван, през 1945 г. – за редовен доцент, а през 1950 г. – за извънреден професор към Катедрата по анатомия на човека при Медицинския факултет на Софийския университет. Проф. д-р М. Балан е един от основателите на Секцията по антропология и анатомия на човека към Института по морфология при БАН. Той е първият изследовател в областта на палеоантропологията в България и учител на всички палеоантрополози у нас. Проф. д-р Милко Балан умира на 7 октомври 1973 г. в София.
Обединението ражда сила, вяра и надежда
На практика тези влияния на чуждестранни школи се сместват и полагат основите на развитието на българската анатомия. След приключване дейноста на проф. Воробьов , между 1921 и 1923 г. ръководството на Катедрата по анатомия временно е поето от българският доцент Михаил Цветков Минев (1874 – 1949). Михаил Минев е роден на 26 ноември 1874 г. в гр. Ловеч. Учи в Априловската гимназия (Габрово) и завършва средното си образование в София. От 1894 до 1897 г. е студент по естествени науки в Софийския университет.
Завършва и работи няколко години като гимназиален учител. От 1902 до 1908 г. е студент по медицина в Университета на гр. Нанси (Франция). Дипломира се като лекар с научна степен „доктор по медицина“. Докторската му работа е на тема „Морфологични изучавания върху пода на IV- и вентрикул“.
На 1 Ноември 1923 г. за ръководител на Катедрата е избран руския анатом проф. Иля Феодорович Шапшал. Той е роден през 1978 г. в Санкт Петербург, професор е по анатомия в Одеса и извънреден професор по анатомия в Белградския университет. Автор е на първия български учебник по анатомия на човека. Проф. Шапшал ръководи катедрата до Ноември 1933 година. От 1934 г. се връща в клиничната практика и започва работа като лекар в село Раждавица, област Кюстендил, а след това е лекар на частна практика в София.
През периода 1933-1935 г. катедрата се ръководи от доц. Михаил Минев.
През 1935 г. се сливат катедрите по анатомия и по хистология и ембриология и проф. А. И. Хаджиолов ръководи слятата катедра до 1945 г., когато катедрите се разделят отново. Проф. Хаджиолов специализира в Париж и Лион, а след завръщането си в България, едва 31-годишен, през 1934 г., Хаджиолов е вече професор при Катедрата. През този период Хаджиолов привлича за свои асистенти и сътрудници млади хора, които израстват в изтъкнати учени – акад. Г. Узунов, проф. Кр. Балабанов, проф. Бр. Папазов и др.
През 1939 г. преподаването по анатомия се поема от доц. Димитър Димитров Каданов, а от 1945 г. той става редовен професор и ръководител на Катедрата по анатомия. Той е роден на 12 април 1900 г. в Шумен, следва медицина в Прага и завършва във Вюрцбург, Германия.
От 1925 до 1933 г. е просектор (главен асистент) в института по анатомия на Вюрцбургския медицински факултет. Каданов е бил избран за редовен доцент по хистология и ембриология при Медицинския факултет на Софийския Университет, но поради поетите задължения като просектор във Вюрцбург, не е могъл да встъпи в длъжност. След уволнението си в Германия (поради убежденията си на антифашист и чужденец) той се завръща в София, където работи 3 години като ординатор в Софийската Първа държавна болница и 2 години като преподавател по анатомия в Училището за акушерки и Художествената академия. Овладял до съвършенство сребърните импрегнационни методи за визуализиране на нервните влакна и рецепторите, той изучава сетивната инервация на редица органи. Избирането на Каданов за доцент през 1939 г. става след 3 несполучливи конкурси на базата на неоспоримите постижения на научните му трудове. Причината за това е „конкурентното участие на д-р Й. Дрексел, който като водач на немската хитлеристка колония в България, е поддържан от професори на нашия медицински факултет, проводници на немското влияние у нас“ (Д. Каданов: Към историята на Софийския Университет „Климент Охридски“; в Спомени за СУ 1982 г.). През 1942 г. Д. Каданов е избран за извънреден професор и в 1945 за редовен професор и директор на Катедрата по анатомия в София, длъжност която той изпълнява до пенсионирането си през 1965 г. Започва активна научна дейност на преподавателите и се публикуват се голям брой работи в областта на морфологията на рецепторите, начин на разклонение и типове кръвоносни съдове, билатералната симетрия, антропологична характеристика на българите, преобразуване на мускулатурата. Проф. Каданов е носител на богатите традиции на немската анатомична школа. Той провежда активна научна дейност и е един от най-заслужилите учени за създаването на българска анатомична школа. Бил широко ценен в научните среди и чел лекции в много европейски университети.
След пенсионирането на проф. Каданов ръководството на Катедрата по анатомия се поема от проф. д-р Георги Петров Гълъбов, който я ръководи до 1982 г.
Той е роден на 7.11.1918 г. в с. Яворово, Асеновградско. Негови съученици са бележития български писател Николай Хайтов и големия карикатурист Борис Димовски, с които поддържа приятелски отношения до смъртта си.
Завършва медицина в София през 1943г. От 1944 г. е последователно асистент, доцент и професор в Катедрата по анатомия. Той е зам. министър на МНЗ от 1951 до 1959г. През периода 1959-1966 г. е научен секретар на Българската академия на науките и основател на Централната лаборатория по регенерацияпри БАН, на която остава директор до края на живота си. Сътрудниците на проф. Гълъбов специализират дългосрочно в дългосрочно в чужбина и това дава голям тласък на развитието на анатомията в България. Създават се постепенно и медицинските училища в други големи градове – Варна, Пловдив, Плевен и Стара Загора. Много от учените започналите своята кариера като демонстратори или асистенти по анатомия стават изтъкнати учени и блестящи лекари в редица клинични дисциплини.
История на създаването
Историческата справка е съставена от Г. П. Гълъбов и М. С. Давидов, които изразяват особена благодарност на академик проф. д-р. А. И. Хаджиолов и на член кор. проф. д-р. х.к. Д. Каданов за помощта, оказана при написването на книгата за историята на БАД.
Няма съмнение, че създаването на самостоятелно дружество на анатомите, хистолозите и ембриолозите в България е допринесло значително за повишаване нивото на научно-изследователската и учебно-преподавателската дейност на българските морфолози, за осъществяването на международни контакти и за утвърждаването на нашите постижения извън пределите на България, както и за събуждането на интерес към морфологичните изследвания в голям брой млади хуманни медици, ветеринарни медици, зоолози, биолози и др.
В архива на дружеството липсват някои основни документи, което затруднява възстановяването на хронологията на събитията, свързани с неговото създаване и укрепване. Същевременно, обаче, при създаването на историческата справка през 1982 година, учредителите на дружеството все още са били живи и са разказвали за първите трудни, но характеризиращи се с огромен ентусиазъм крачки при неговото организиране.
Въпреки, че архивът не разполага със съответните документи по всичко личи, че учредяването на дружеството на анатомите, хистолозите и ембриолозите в България е било свързано с продължителен период на предварителни обсъждания и подготовка.
Преди създаването на самостоятелно дружество морфолозите в България са били включени като отделна секция в т.нар. “Общо медико-биологично дружество” към Министерството на народното здраве и социеаните грижи на НРБ. В това дружество е имало отделни секции за по-голямата част от застъпените у нас медико-биологични дисципливи. Подобна форма на организация явно не е давала възможност за по-широко разгръщане на дейността на морфологичната секция. Проф. Горанов на учредителното събрание на дружеството изтъква специално, че в рамките на общото дружество не е било възможно организирането на национална конференция на морфолозите по подходящ проблем, както и създаването на клонове в градовете, където има медицински факултети. Независимо от изтъкнатите затруднения морфолозите у нас намират възможност в рамките на общото медико-биологично дружество от името на Отделението за биологични и медицински науки, Института по морфология на БАН, както и на Катедрите по анатомия и по хистология при ВУЗ, да организират и проведат Първата конференция на морфолозите в България.
Първата конференция на морфолозите в България
Конференцията се провежда от 24 до 28 ноември 1959 г. в София при ентусиазираното участие на всички морфолози у нас. На Конференцията са взели участие и не малък брой изтъкнати морфолози, гости от различни страни в Европа (СССР, Полша, ЧССР, Румъния, Унгария, Югославия и Гърция).
Организационният комитет на Конференцията е имал следния, състав: председател- академик А. И. Хаджиолов; подпредседател – член кор.проф. Д. Каданов; секретар – доц. Ж.Йорданов и членове- член кор. Д. Паспалев, проф. М. Балан, проф. П. Петков, проф. Д. Димов, проф. Ст. Иванов, доц. Г. Гълъбов, доц. Д. Станишев и ст.н. с. Р. Янев .
В секретарята са били включени ст.н.с. Г. Бояджиев, П. Боев, С. Ацев, Н. Илков, В. Доков, Е.Чакъров, Х. Кръстев, П. Емануилов, И. Георгиев и В.Нанков. Заседанията са били проведени в следните секции: Секция по цитология и обща хистология – председател проф. М. Москов; Секция по специална хистология и неврохистология (доц. Д. Станишев); Секция по специална хистология и хематология (доц. Ж. Йорданов); Секция по анатомия и антропология(член кор. проф. Д. Каданов); Секция по ембриология и сравнителна хистология и ембриология(член кор. Г. Паспалев).
Академик Хаджиолов си спомня, че по време на провеждането на конференцията се е разисквал въпроса за отделянето на морфолозите от медико-биологичното дружество и за учредяването на самостоятелно дружество на морфолозите в България. Провеждането на Конференцията на морфолозите през 1959 г. несъмнено изиграва положителна роля за осъществяването на тези идеи, защото тя преди всичко показа, че у нас има не малко добре подготвени специалисти-морфолози, които притежават необходимите организаторски качества за самостоятелно провеждане на научно-организационен живот.
По същото време в МНЗСГ са провеждани дискусии и са предприети конкретни мерки за извършването на реорганизация на подчинените му научни медицински дружества.
Учредителното събрание
В резултат от настойчивата подготовка и правилната позиция и подкрепа на редица отговорни инстанции на 6. 02. 1962 г. в зала 19 на Катедрата по анатомия в София се провежда учредителното събрание, на което се провъзгласява образуването на РЕПУБЛИКАНСКО НАУЧНО ДРУЖЕСТВО НА АНАТОМИТЕ, ХИСТОЛОЗИТЕ и ПАТОМОРФОЛОЗИТЕ В БЪЛГАРИЯ.
На учредителното събрание са присъствували 39 морфолози от София и Пловдив. По предложение на проф. Горанов събранието се ръководи от член кор. проф. Д. Каданов, д-р. Д. Пенев и д-р. Г. Дашев.
Събранието протича при следния дневен ред:
1.Прочитане заповедта на НМС (Научен медицински съвет) при МНЗ за създаването на Научно дружество на анатомите, хистолозите и патоморфолозите;
2. Приемане на примерен устав (предложен от МНЗ) и
3. Избор на ръководство на дружеството.
Събранието преминава при твърде активното участие на повечето присъствуващи. В изказванията на всички проличава желание за по-доброто вътрешно структуриране и организиране на научния живот на дружеството. Първоначално се предлага образуването на две секции: по нормална морфология и по патологична морфология. Изказват се препоръки и за създаването на секция по хистохимия. Интересно е било и предложението научната продукция на морфолозите да минава за преценка през дружеството. Предложено е и се е за членове на дружеството да се поканят и морфолози от други висши учебни заведения като зоолози, ветеранари, биолози и др. Още на учредителното събрание се повдига въпроса за целесъобразността от обединяването на анатоми и хистолози от една страна и на патоанатоми от друга. Като аргумент е изтъкната на първо място специфичната научна проблематика на отделните дисциплини, както и значението на образуването на две отделни дружества за осъществяването и подържането на международните контакти със съответните дружества в чужбина.
Решения на учредителното събрание
Взетите решения на учредителното събрание са обобщени от председателствуващия го член кор. проф. Д. Каданов и протоколирани както следва:
1. Създава се Дружеството на анатомите, хистолозите и патоморфолозите в България, със седалище на ръководството в София.
2. Към дружеството се създават две секции: а). Секция на анатомите и хистолозите и б). Секция на патоморфолозите.
3. Създава се Софийски клон на дружеството, и клон в гр. Пловдив
4. 3а ръководство на дружеството се определят: проф. Каданов (председател), троф. Горанов (член на ръководството и председател на Секцията на патоморфолозите), проф. Кърджиев (член), проф. Н. Йрданов (член), д-р. Манолов (секретар на дружеството и на Секцията на анатомите и хистолозите), д-р. Дашев (секретар на Секцията на патоморфолозите), д-р. Теохаров (касиер), д-р. Павлов (член) и д-р. Петков (член).
5. Седалище на ръководството е гр. София.
6. Да се предложи на НМС на МН3 организирането на периодично списание на морфолозите. Дотогава да се вземе участие в редактирането свитъка на списание Съвременна медицина (Експериментална медицина и морфология).
На 29.03.1962 г. се е наложило отново провеждането на общо събрание на дружеството поради факта, че НМС при МНЗ е изразил несъгласие ръководството да се състои от 9 души. Той е настоял за спазване на устава, според който ръководството трябва да е съставено от 7 души. На това събрание ксмисията по избора на ръководството прави предложение за промяна и събранието единодушно гласува за следния състав: член кор. проф. Д. Каданав (председател), проф. Б. Кърджиев, проф. А. Проданов, проф. Ж. Йорданов, доц. И. Георгиев, доц. В. Ванков, д-р. Б.Теохаров.
Междувременно клонът в Пловдив провежда организационно събрание, на което избира свое ръководство в състав: проф. А. Проданов (председател), проф. Д. Станишев (зам. председател), доц. И. Георгиев (секретар), д-р. Хр. Миленков и д-р. П. Петров (членове).
На събранието на 29.03.1962 г. в София се избира ръководство и на софийския клон на дружеството: проф. Ив. Горанов, д-р. Г. Дашев, д-р. П. Петков, д-р. С. Манолов и д-р. К. Павлов.
Веднага след учредяването на дружеството ръководството се събира и разработва програма за текущата година. В съответствие с тази програма се провеждат първите заседания на секциите и първите общи научни сбирки на дружеството. На тези прояви се изнасят първите научни доклади. Пред членовете на дружеството биват изнесени и първите научни съобщения от чуждестранни гости (д-р Манина-СССР, която изнася доклад върху регенеративните промени в ПНС по време на ембрионалното развитие след лъчева увреда). В програмата са включени и информации за резултатите от командировките на наши морфолози в чужбина. Първите две общи заседания на дружеството са били посветени на съвременните проблеми на морфологията, съобщения, за което са били подготвени от член кор. проф. Д. Каданов, д-р. Манолов, д-р. Ацев, проф. Ж.Йорданов и д-р Чакъров. Запазените документи от този период свидетелствуват за големия интерес към първите научни прояви и желанието за активно участие на повечето членове в тяхното осъществяване.
Признаването на дружеството като юридическа личност става с протоколно определение от съда на 24.07.1962 г., за което е издадено удостоверение от Софийския народен съд — фирмено отделение под номер 6 от 1962 г.
След необходимото стабилизиране на вътрешната организация на дружеството на 20.05.1962 г, ръководството взема решение, за свързване на дружеството с международните асоциации и създаването на трайни връзки с тях. По тази причина и във връзка с участието на наши представители в международния сившозиум по хистохимия и цитохимия през м. май 1963 г. във Варшава, на 22.11.1962 г. се провежда заседание на ръководството, на което се взема решение да се предложи създаването на секция по хистохимия към дружеството. За нейното създаване основно значение са имали подготовката по създаването на международна асоциация по хистохимия и цитохимия, на която нашата секция е трябвало да стане колективен член. На 29. 11. 1962 г. на общо събрание е трябвало да бъде учредена такава секция и въпреки, че протокол от това заседание в архива няма, по-късни документи недвусмислено показват, че то се е провело и подобна секция е била образувана. За това говори и фактът, че нашата секция е била включена в международната организация на снмпозиумът във Варшава през 1963 г. и окончателно на Конгреса на Федерацията във Франкфурт през 1964 г. Освен това на заседанието, на което се е приело разделянето на основните секции на дружеството, е станало въпрос към кое дружество ще премине хистохимичната секция.
Едновременно с провеждането на вътрешното организационно укрепване на дружеството, привличането на нови членове и осъществяването на първите международни контакти, ръководството на дружеството активно участвува в извършването на оценка на състоянието на морфологичната наука у нас, както и в обсъждането на нейните главни насоки и проблеми. При тази съвместна инициатива в държавния план се предлага включването на редица важни проблеми като: Възрастови изменения в организма при нормални и патологични условия; Изменения в сърдечно-съдовата система при нормални и патологични условия; Регенеративни и приспособителни способности и възможности на централната и периферна нервна система; Чернодробен, белодробен и експериментелен рак с оглед хистогенезата, както и значението на храната (включително витамини, холестерин, хормони, антибиотици); Професионална патология, токсикодинамика, клиника, профилактика и динамика на нови токсични производствени вредности, навлизащи в селскостопанското и индустриално производство. Както личи, тежестта на научните морфологични изследвания е паднала върху най-актуалните проблеми, които са били поставяни за разрешаване пред световната наука.
Активната дейност на двете секции на дружеството, както и на дружеството като цяло, постепенно показва, че обединяването на двете основни секции е било до голяма степен изкуствено. Независимо от общата база – използването на едни и същи морфологични методи, специфичността на проблематиката на двете дисциплини е доста различна и на практика води до създаването на ясно разграничаване между тях.
Това, както и пълноценното участие в международния научен живот, е довело до недделяването на мнението за разделянето на дружеството на две самостоятелни дружества: едно по нормална- и второ по патологична анатомия. На 18.04.1963 г. на събрание на дружеството конкретно се поставя въпроса за неговото разделяне. От протокола на това събрание не личи да е взето окончателно решение за това. От някои изказвания личи, че поставянето на този въпрос на това заседание не съответства на устава. На практика, е взето решение въпросът да се отнесе до МНЗ. В писмо, изпратено до НМС на МН3 (на копието няма изходящ номер и дата), се посочва, че разделянето на дружеството е гласувано с болшинство и се отправя молба за потвърждаване решението на общото събрание на дружеството. Липсва документа за отговор от страна на МНЗ. Независимо от това дружеството се разделя и се провъзгласяват:
1. Републиканско дружество на анатомите и хистолозите в България и
2. Републиканско дружество на патолозите в България.
Първоначалният вариант на устава на дружеството, приет на учредителното събрание на 6. 02. 1962 г., е бил спуснат от МНЗ. Още на 15. 02. 1962 г. ръководството прави предложения за корекции. По-късно на 29. 05. 1969 г. акад. Хаджиолов прави нови предложения за промяна в устава, които са се налагали поради учредяването на Съюза на научните медицински дружества в България (учредителния конгрес е бил на 29. 11. 1968 г.). С този въпрос се заема проф. Ст. Манолов, който на общото организационно събрание, състояло се по време на 6-тата национална конференция в Пампорово, предлага за обсъждане коригиран текст за устав на дружеството. Обсъжданията на този вариант не довеждат до неговото гласуване, но се взема решение една тричленна комисия да оформи окончателния текст, който де бъде предложен за гласуване на общото събрание по време на 7-мата конференция във Варна. Гласуването се извършва на 4.6.1978 г.
Обособилото се самостоятелно дружество на анатомите и хистолозите заживява свой организационен и научен живот, като ръководството продължава изпълнението на предначертаната програма.